Хранително и диетично значение на сиренето.

Сиренето е концентрирана млечна храна. В зависимост от технологията придобива различни вкусови, ароматични и пи­кантни свойства. Ценно е преди всичко като храна, а понякога има и значителна диетична стойност. Отличава се от пълно­ценното мляко, защото съдържа някои от неговите съставки в намалено количество. При отделянето на суроватката се ли­шава от известно количество масло, има намалено съдържа­ние на витамините А и 0. Почти изцяло липсват лактоалбумините и лактоглобулините. От сиренето са отнети със суроват­ката голяма част от млечната захар, 1/3 калция, 1/4 от рибофлавина, 1/6 от витамин В1, значителна част от минералните соли, част от аминокиселините, съдържащи сяра. Богато е на казеин. При узряването млечните протеини се превръщат в разтворими азотни съединения и аминокиселини. Затова добре уз­рялото сирене лесно се смила и усвоява. 

Острият солен вкус на някои видове сирене, специфичният аромат на други възбуждат апетита, тонизират по рефлекто­рен път храносмилателния център, повишават стомашната и чревната секреция. Улеснява се смилането и на други храни, консумирани заедно с тях. 

Като диетично средство сиренето се назначава рядко, но обикновено се дава на болни с лош апетит, изтощение, ане­мия, хиповитаминози, хипопротеинемия, гастрити с намалена секреция. Сиренето е вредно при увеличена стомашна секре­ция. При хиперацидни гастрити, язви, нефрити, сърдечна декомпенсация, затлъстяване. Бялото саламурено сирене не се дава при отоци от сърдечен и бъбречен произход, понеже съ­държа от 4 до 8% готварска сол.