Смокиня - основна информация.

(Ficus carica L)

Синоними: смоква, смоковница, табани.

Семейство Черничеви - Моrасeае

Смокинята действа тонизиращо, болкоуслокоително. Билката стимулира апетита и е стимулант на панкреаса. Това се дължи главно на съдържащите се етерично масло, флавоноиди и горчиви вещества. Употребява се при захарна болест, подагра, възпаление на лимфите. Нашата народна медицина употребява билката при малокръвие, скрофули, рахит, като полововъзбудително и др. Външно: за лапи при цирей, рани и екземи; за бани против потене на краката; за лапи при ракови тумори; за гаргара при пресипнал глас и гърлобол; като подправка.

Начин на подготовка и употреба. 

Като запарка -1 чаена лъжичка в 500 мл вода за ден.

В народната медицина се употребява и друга билка от рода на сминдуха. Това е телчец (Trigonella besseriana Ser.) - като подправка и за прогонване на бълхи и дървеници при поставяне на стръкове по пода на къщите.

Използваема част са плодовете и листата. Листата се берат по време на цъфтежа, като се сушат на сянка. Плодовете се берат след като узреят. Сушат се обикновено в сушилня, но може и на сянка.

Плодовете съдържат етерично масло, тлъсто масло, захари, танини, смоли, нишесте, плодови киселини, витамин A В2 и С, ензими, слузни вещества, минерални вещества и др.

Местонахождение. Из слънчевите и песъчливи места, главно по Черноморието и в Южна България.

Описание. Разклонено дърво, достигащо на височина 10 м. Листата са последователни, перести, 3-5-делни, тъмнозелени, със синкав оттенък. Растението е двудомно. Мъжките цветове са с 3-5-делни околоцветник, 3-5 тичинки. Женските са с 5-делен околоцветник, яйчник със спирално стълбче. Цветовете са затворени в месесто цветно ложе, което при плода се разраства.