Холестеролът(наричан понякога и холестерин, но това наименование се използва по-рядко) е неразтворимо във вода съединение. Той влиза в състава на всички клетки и е нужен за синтеза на биологично активните видове, хормоните, вкл. и половите. 
Черният дроб, без който е невъзможно смилането на храната, използва холестеролът за производство на жлъчни сокове. Затова холестеролът е нужен за човешкия организъм. В организма се синтезират около две трети от него, а една трета се осигурява от храната. При нездравословно хранене в организма постъпва по-голямо количество от необходимото.

Холестеролът се дели на две основни групи:

1. Линопротеин с висока плътност (добрият; който при мъжете трябва да бъде минимум 0,8-1,9 и 0,9-2,2 при жените);

2. Линопротеин с ниска плътност (лошия) - максимум 4, 9. Колкото е по-голямо количеството на лошия линопротеин, толкова по-бързо става натрупването на плаки в кръвоносните съдове и толкова по-бързо се развива атеросклерозата.

Друго ценно качество на холестерола е че молекулите му участват в строителството на клетъчната мембрана. Те оформят още молекулярната структура на нервните клетки на главния и гръбначния мозък и създават базата за синтеза на витамини и хормони. Той се изработва главно в черния дроб (до 5 г на ден) и до 85% от необходимия за човешкия организъм.

През последните години започнаха да се прокрадват съмнения по отношение вредните свойства на холестерола, защото и досега няма обяснение на т.нар. френски парадокс.

При французите е много ниско нивото на сърдечно-съдовите заболявания независимо от това, че традиционно храната им е богата на холестерол. И обратното: САЩ, където стремежът към безхолестеролово хранене стана едва ли не национален спорт, продължават да заемат първо място и по ниво на заболяемост от атеросклероза, и по броя на болезнено пълните хора.

Първа рецепта

Понижаването на холестерола (от собствен опит) може да стане с чист зехтин получен чрез специално пресоване. Взима се 3 пъти дневно 30 мин. преди хранене по 1 супена лъжица. Има случай на човек с рак на кожата, който се е оправил само с чист зехтин.

Втора рецепта

Друг случай с госпожа, която е била с мозъчен инсулт и висок холестерин, била парализирана и не можела да говори. Лекарите са казали, че не може да се възстанови. Пиела е норвежкия препарат "Цитросепт". Холестеролът се е нормализирал, от мозъчния удар не е останала и следа.

Трета рецепта: цветове от арника - 10 г, стръкове от бял равнец - 40 г и от жълт кантарион - 50 г. Една супена лъжица от сместа се залива с 1 чаша вряла вода и се вари на водна баня 15 мин. Пие се топла по половин чаша 2 пъти дневно.

Четвърта рецепта - най-лесно приложима. Всеки ден поне 70% от храната трябва да бъде от ябълки, цитрусови плодове, круши, сливи, грозде, чушки, домати, диня, пъпеш, боб, леща, грах, чесън, лук, моркови, орехи и т.н.

Трябва да се намали до минимум яденето на мозък. В 100г от него се съдържат 2300 мг холестерин. В яйчен жълтък-1480 мг, бъбреци и чер хайвер - 300 мг, тлъсти меса, животински мазнини. За тези храни трябва да се забрави!

Трябва да се знае още, че при идеалния вариант кръвта трябва да съдържа 200 мг холестерол. От 250 до 300 мг в кръвта има голяма опасност от развитие на атеросклероза. От 300 до 350 мг има опасност от хиперхолестеремия, което може да доведе не само до атеросклероза, но и до сърдечни, бъбречни и чернодробни заболявания.

Пета рецепта: смесва се сок от 6 лимона с 2 супени лъжици глицерин и 1 чаена лъжичка сода за хляб. Сместа се разбърква в голям съд и след утаяване се слага в по-малък. Взема се 3 пъти по 1 с. л. преди хранене.

Шеста рецепта - пектинът намалява холестерола. Растителните разтворими влакнини (пектин) може да намаляват общия холестерол в кръвта. Пектинът намалява и увеличените нива на лошия холестерол и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния холестерол в липопротеините с висока плътност.

Тази рецепта е най-лесно приготвимата и най-уникална, тъй като тя не само намалява холестерола, но и забавя развитието на атеросклерозата, действа укрепващо на болни и изтощени хора, лекува язвата и гастрита и премахва тежките метали от организма.

Смесват се добре 150 г кисело мляко с 1 с. л. Пектин на прах (от аптеката) 1 с. л. мед. Оставя се сместа 15 мин., за да набухне пектина, след което се изяжда.

Тази смес се яде сутрин преди закуска и вечер.

Тази рецепта може да се прилага цял живот, защото тя ще носи само бодрост и здраве и освен това е евтина. Ако този, който прилага тази рецепта иска да намали кръвната си захар може да прибави и 1 ч.л. канела на прах.

Седма рецепта: в по-голям съд се слага сокът от 6 лимона. Към него се прибавят 2 супени лъжици глицерин и една чаена лъжичка сода бикарбонат. След като изчезне шумоленето, сместа се пресилва в друг по-малък съд и се затваря. Всяка сутрин се взема на гладно по 1 супена лъжица от сместа. Процедурата трябва да се проведе поне три пъти последователно.

Осма рецепта: пригответе следната билкова смес. Вземете по 60 г бял равнец, глог, бял имел и зимзелен и 30 г полски хвощ. В 600 мл вряща вода се поставят 2 супени лъжици от сместа. Вари се 3 минути, кисне 60 минути и се прецежда. От отварата се приема 6 пъти дневно по 80 мл 15 мин. преди ядене и 30 мин. след ядене.
сн: wikipedia
Латинско наименование: (Artemisia absinthium L.)

Семейство Грапаволистни - Boraginaceae

Синоними: бял пелин, обикновен пелин, див пелин.

Кои болести лекува?

Пелинът действа апетитовъзбуждащо и противопаразитно. Билката стимулира отделянето на стомашни сокове и подобрява храносмилането. Освен това билката стимулира образуването на жлъчен сок. Наричат растението приятел на стомаха. Противопаразитният ефект на пелина е известен. Той е едно от най-старите средства против глисти.
 Научно наименование: (Helianthus annuus L.)

Синоними: кочан, слънчева сестра, слънчево око, слънчова любеница, слънчева майка.

Семейство Сложноцветни - Asteraceae

Кои болести лекува?

Слънчогледът действа температуропонижаващо, спазмоли-тично, апетитовъзбуждащо. Билката в течни екстракти има бактерицидно и бактериостатично действие спрямо някои бактерии. Цветните листчета и листата се употребяват при жълтеница, за стимулиране на апетит, при малария, заболявания на сърцето. 
Нашата народна медицина употребява билката при висока температура, ревматизъм, като противоотрова с кобалт и стронций, болки в стомаха и червата, грип и др. Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за пиене против артериосклероза и атероматоза (киста на мастната жлеза). Външно: листчетата на цвета - като запарка за поддържане цвета на руса коса; листата - за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди.

Използваема част и химичен състав. 

 Листата, цветните листчета и семето на растението. Листата се берат в началото на цъфтежа, цветните листчета - при цъфтенето, а семената след узряването. Срок на годност на билката - 2 години.

Химичен състав. Семената съдържат 60-65% полуизсъхливо масло (в ядките).

Местонахождение. Родина на слънчогледа е Мексико, засявано растение навсякъде у нас.

Описание. Едногодишно тревисто растение с изправено, покрито с твърди четинки и изпълнено с мека сърцевина стъбло, високо до 2,5 м. Листата са големи, с дълги дръжки, сърцевидни, последователни и окосмени. Цветните кошнички са големи, разположени по върховете на стъблата, с едри, периферни, жълти езичести, безплодни цветове, а останалите са тръбести, хермафродитни, жълто-кафяви. Медоносно растение.
Prunus е род дървета и храсти, който включва плодове като: сливи, череши, праскови, нектарини, кайсии и бадеми. Около 430 вида са разпръснати из северните райони с умерен климат на земното кълбо. Много от членовете на рода са широко култивирани заради плодовете им и за декоративни цели. Плодовете от този род обикновено се наричат ​​костилкови плодове.
Prunus Spinosa (трънка или трънки) е растителен вид от рода на Prunus, често срещан в Европа, Западна Азия, и в северозападната част на Африка. Пренесени са в Нова Зеландия и източната част на Северна Америка.

Специфичното латинско наименование Spinosa е термин, посочващ игловидните бодли(тръни), които са характерни за този вид. От тези специфични тръни идва и познатото българско народно име на това растение - трънка.
сн: wikipedia
Научно латинско наименование: (Armoracia rusticana (Lam.) P. Gaerth., В. Mayer et Schreb.)

Синоними: рян, рен.
Семейство: Кръстоцветни - Cruciferae

Кои болести лекува?

Хрянът действа апетитовъзбуждащо, усилва секреторната функция на стомашните жлези, в резултат на което подобрява смилането на мазнините в приетата храна. Установено е в опити с животни, че хрянът намалява нивото на захарта в кръвта. Тези данни се потвърждават и в практиката при болни от захарен диабет. Многогодишни изследвания на наши специалисти показват, че хрянът притежава противомикробно действие, което е със сравнително широк спектър. В народната медицина хрянът се използва като противоревматично средство.
Научно латинско наименование: (Hamulus lupulus L)

Семейство: Конопови - Canalaceae
Синоними: горец, беличе.

Кои болести лекува?

Действа нервноуспокояващо. Болкоуспокояващо и противоспастично действие. Биологично активните вещества възбуждат апетита и подобряват храносмилането, увеличават количеството на денонощната урина, действа успокояващо при безсъние, полово възбуждение, полюции, критическа възраст.
Латинско научно наименование:  Rosa canina L.

Семейство:  Розоцветни - Rosacanina
Синоними: див трендафил, див гюл, кучешка шипка.

 Кои болести лекува?

Шипката действа капиляроукрепващо, запичащо и кръвоспиращо. Билката действа пикочогонно и е полезна при задръжка на течности в организма, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, възпалителни процеси в бъбречните и пикочните пътища, кръв в урината, кървящи хемороиди. Има данни, че шипката понижава кръвната захар, влияе благоприятно при инфекциозен хепатит, засилва образуването на червени кръвни клетки, понижава холестерола в кръвта, повишава физическата работоспособност.
Вероятно малко хора знаят, че лечебните свойства на хумата и глината се състоят в това, че при прилагането им те ускоряват зарастването на костите, повишават хемоглобина в кръвта, очистват организма от натрупаните в него токсини, помагат за предотвратяване на запека, премахват възпаленията, спомагат за разнасяне и изчезване на туморите, за премахва^ не на паразитите и подхранват кръвта.

Хумата е едно от най-добрите средства за вътрешно лечение, което се използва още от древни времена. Тя абсорбира вътрешните отрови и патогенните микроби и се утвърждава като прекрасно лечебно средство при отоци, циреи, тендовагинити, разширени вени, колит, синузит, навехнато, изгорено, дископатия, ухапване от насекоми, болки в главата и в гърба, възпаления, дори тумори. В стомаха и в червата тя поглъща отровите, отделяни от микробите, и ги прави напълно безвредни. Това свойство на хумата е доказано и от лабораторни опити.