Начало » » » » » » » » » Видове нектарен мед и лечебните му свойства.

Видове нектарен мед и лечебните му свойства.

Автор: INLOGEDNS | 8/17/2011 06:22:00 пр.об. | 0 коментара


Ако искате да прочетете направо за видовете нектарен мед и лечебните им свойства, можете да погледнете малко по надолу в статията.

ИЗБОР НА МЕДА ЗА МЕДОЛЕЧЕНИЕ.


Проведените научни изследвания показват, че различните сортове мед имат различен химичен и биологичен състав, как­то и различни хранителни и лечебни качества. Това е в зависи­мост от ботаническия произход на нектара и от геоложката структура в района на пчелина. Възприетите у нас и в чужбина стандарти за категоризиране на мед не са в състояние да да­дат реална насока в използването му.

 Това налага към същес­твуващите показатели да се включат и такива като: противобактериални, витамини, микроелементи и др., даващи пълна характеристика на хранителните и лечебните качества на ме­да. Съществено значение за качествата му имат и условията, при които той се съхранява: медът трябва да е защитен от свет­лина и влажност, в сухо и проветриво място с температура на помещението под 10° С.

Резултатът от провежданото медолечение зависи от пра­вилния подбор на съответния вид мед за дадено заболяване. Така например когато се отнася за страдания, причинени от Грам-отрицателни бактерии, най-подходящи сортове мед са кестеновият, ливаденият, овощният.

 При заболявания, причинени от стрептококи, стафилококи и други Грам-положителни бакте­рии, т.е. заболявания на дихателната система, подходящи сор­тове мед са високопланинският, ригановият, мащерковият, ли­повият и други. За гинекологично болни и по-специално за стра­дащи от трихомонален колпит се препоръчват ливаденият мед и от полска и горски цветя. При анемично болни и с профилак­тична цел се подбират сортове мед, богати на микроелементи и витамини като боров, манов и други.

При заболявания, свър­зани с хиповитаминози, трябва да се използват сортове мед, богати на витамини: ментов, боров, морковен, плодов и други. Хора с нервни и сърдечно-съдови заболявания трябва да консумират сортове мед с по-високо съдържание на етерични мас­ла лавандулов, валерианов, полски, ливаден и друго. За диа­бетично болни е подходящ мед, съдържащ повече фруктоза и витамини: слънчогледов, акациев, чубриков и др.


При заболявания, където се разчита на антибактериалното действие на меда, е необходимо да се назначава лечение с този вид, който по данни от бактериологичното изследване има най-високи стойност.

За всеки болен лекуващият лекар изготвя индивидуален план, включващ вида на меда и начина на приложение, дози­ровка, лечебно-хранителен режим и продължителност на ле­чението, а при необходимост и комбинация с медикаментозно или физиотерапевтично и природолечение.

ВИДОВЕ НЕКТАРЕН МЕД И ЛЕЧЕБНИТЕ МУ СВОЙСТВА.

Трябва да се знае, че когато нектарът е събиран са­мо от един вид растение то медът се нарича монофлорен.

Когато медът се събира от много видове растения, то ме­дът спада към полифлорните.

1. Акациев мед. Пресен, току-що центрофугиран и поставен в стъклен съд, той е прозрачен, водно-бистър, захаросва бав­но и дребнозърнесто и добива млечнобял цвят. Има приятно сладък вкус и аромат. Съдържа глюкозидите от флавоноиден произход - акацин, робенин, летливи масла. Преобладава фрук­товата - 41 %, глюкозата - 35%; рН - 4. Получава се в голямо количество в крайдунавските райони. Има умерено изразени летливи и нелетливи противомикробни вещества.
Намира при­ложение като добро общоукрепващо, сънотворно, кардиотонично и невротонично средство. Препоръчва се при лекуване на стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни заболявания. Благодарение на ниското си съдържание на захароза, този мед е най-добрият избор за диабетици. Има леко експекториращо (отхрачващо) действие, по лекарско пред­писание оказва антидиабетичен ефект. 

2. Боров мед. Борът не отделя нектар, но дава обилно количество цветен прашец и мана, която се отделя от листата. Прашецът и маната са желан източник на пчелите за приготвяне на мед- Боровият мед има воднисто-червеникав цвят, приятен вкус и аромат на смола. Кристализира дребнозърнесто. Богат е на микроелементи, смолисти вещества, летливи етерични масла сложни естери, свободни алкохоли, пинени, силвестрен, дипентен, витамини А, В, С, К, фитохормони и други.

Притежава ви­соки лечебни качества и хранителна стойност. Има силно под­чертано антибактериално, антипротозойно и антимикотично (противогьбно) действие. Особено ефективен е спрямо забо­лявания на органите на въздухоносните пътища. Има и проти­вовъзпалително, експекториращо, хипосенсибилизиращо, анал­гетично действие.

Прилага се вътрешно, по аерозолов и елек- трофоретичен път. Използва се при лечение на бронхити, ри- нити, синуити, тонзилити, фарингит, стомашно-чревни и бъб­речни заболявания. Външно: при лечение на гнойни и атро- фични рани, гинекологични заболявания като трихомонален колпит, флуор и ерозия на шийката на матката. При поленов анализ се наблюдава преобладаване на цветен прашец на иг­лолистните видове.

3. Балкански мед. Той е полифлорен и се получава от некта­ра на цъфтящите треви и храсти (глог, зановен, повет, спирея, иглика, подбел, секирче, великденче, мъртва коприва, дива яго­да, риган, мащерка, момина сълза, теснолистна върбовка, мет­личина, чубрица и др.), растящи по високите планински хребе­ти. Има жълт цвят и приятен аромат.

На вкус е сладък, криста­лизира бързо, дребно- и среднозърнесто. С подчертано висо­ки бактериостатични и бактерицидни свойства е дори при раз­реждане 1.160. Показва също високи стойности на антипрото­зойно, антимикотично и антиалергично действие. Поради бога­тите му хранителни, профилактични и лечебни свойства е мно­го търсен. В състава му участва нектар от много видове лечеб­ни медоносни растения.

При поленов анализ, в зависимост от преобладаващите тюленови зърна, той може да носи името на съответното растение (здравец, минзухар, кокиче, иглика...).

Балканският мед има общоукрепващо действие, повишава защитните имунни механизми на организма, действа добре при заболявания на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, при гнойни и травматични рани, гинекологични заболявания. Като отхранващо и противовъзпалително средство се приема под формата на инхалации, сироп или в естествен вид. При кожни заболявания и рани се използва за превръзка. Много доб­ре действа под формата за локални апликации за лечение на хронични ринити и синуити.

4. Мед от глухарче. Често срещащ се мед. Получава се от пчелини, разположени в близост до населени места. Цветето масово расте край пътища, по дворове, ливади и потоци. Пче­лите приготвят от нектара му мед със златистожълтеникав цвят, силен аромат и приятно сладък вкус. Кристализира бързо и дребнозърнесто. Съдържа средно 41.50% фруктоза и 35:64% глюкоза; холин, манит, инозит и други флавоноиди, провита­мин А, витамините В, С и Д. Има противомикробни, антипротозойни и антимикотични свойства. При поленов анализ се наб­людават специфичните за глухарчето поленови зърна.

Препо­ръчва се като ценно хранително, профилактично и лечебно средство. Намира приложение при чернодробни заболявания (цироза, холецистити, холелитиаза), гастрит, колити, запек. Доб­ре действа и при заболявания на бъбреците и пикочния мехур, като в тези случаи най-добре е да се разтваря в хисарска или в горнобанска вода.

5. Мед от дървото Мелия.
Горчивият на вкус мед от Мелия (Нийм, Azadirachta indicaNeem) се произвежда от нектарът отделян от цветовете на дървото, което е често срещано в топлите тропически страни като Индия .Високо ценено в Аюрведа за своите лечебни свойства, медът от Мелия е известно, че е ефективен при понижаване на високото кръвно налягане, лечението на диабет, при кожни проблеми, стоматологични заболявания, инфекции на гърлото и алергии.

6. Мед от детелина. Често се среща в нашата страна поради масовото разпространение на детелината, особено по планин­ските поляни, котловини и ливади. Пресният мед има бяло-чер- веникав оттенък, захаросва бавно, придобивайки твърда, поч­ти млечнобяла консистенция. Има сладък вкус и приятен аро­мат. Фруктозата преобладава пред глюкозата. Намира прило­жение като общоукрепващо средство и добра диетична храна.

 Съдържа глюкозидите, мениантин, мепиатин, фитостерин, хо­лин, витамин С, пектин, танин. Укрепва стомашно-чревния тракт, възбужда жлъчната секреция, улеснява храносмилането. Употребява се за лечение на чернодробни, сърдечни и стомашночревни заболявания.

7. Мед от комунига. Отнася се към добрите сортове мед и е с отлични хранителни и вкусови качества. Среща се из цялата страна, тъй като жълтата комунига расте в изобилие навсякъ. де-из посевите, ливадите, край пътищата, оградите Има свет­ложълт до бял цвят и е с приятен аромат на ванилия. Съдържа 39.59% фруктоза и 36.70% гпюкоза; смола, етерично масло флавони, дъбилно вещество, противомикробни и противогъбич- ни вещества.

Външно действа добре при лечение на травма­тични и гнойни рани, дерматити, циреи. Вътрешно се препо­ръчва при неврози, главоболие, газове в червата, сърдечни оп­лаквания, за увеличаване на млякото у кърмачките. Добро съ­нотворно средство е. При поленов анализ се наблюдават пре­обладаващи зърна от прашеца на комунигата.

8. Мед от кестен. Има тъмнокафяв цвят, слаб аромат на кес­тен и възгорчив вкус. Кристализира бавно, дребнозърнесто. По­лучава се от нектара на питомния кестен. Такива гори в нас се срещат във Врачански и в Горноджумайски (Търговищки) ок­ръг Има добре изразени противомикробни, протистоцидни и антимикотични свойства. С подчертано действие е по отноше­ние на Грам-отрицателните микроорганизми. Оказва добър ле­чебен ефект при заболявания на възпалително естество на бъб­реците, пикочните пътища и стомашно-чревния тракт (колити).

9. Лавандулов мед. Оцветен е златисто и е със сладък вкус и приятен аромат на лавандулов цвят. Кристализира дребно­зърнесто. Съдържа етерично масло, линалол и естерите му, кумарин, пинен, цинеол и други. Има противомикробно и антипротозойно действие. Препоръчва се при мигрена, неврас­тения, сърдечни оплаквания и стомашно-чревни колики. В ка­занлъшкия и в Старозагорския район лавандулата се култиви­ра като медоносно и лечебно растение.

10. Ливаден мед. Той е полифлорен и се получава от нектара на много видове ливадни цветя (овчарска торбичка, часовни- че, зановец, мащерка, здравец, детелина, сален, теменуга). Има от светложълт до тьмножълт цвят, приятен аромат на цветя, сладък вкус. Кристализира дребно и среднозьрнесто. Богат е на ензими, органични киселини, витамини и фпавоноидни съе­динения.

Притежава високи профилактични, хранителни и ле­чебни качества. Противомикробното, антипротозойното и про- тивогьбичното му действие е изразено по отношение на много видове микроорганизми и плесени. Намира приложение при лечение на стомашно-чревни, бъбречни, белодробни, гинеко­логични и сърдечносъдови заболявания. Прилага се вътреш­но и външно (локално) при рани, дерматити, ринити, синуити, трихомонален колит и др. Употребява се също под формата на аерозол и електрофореза при заболявания на респиратор­ния апарат.

11. Липов мед. Получава се от дребнолистната, както и от ед­ролистната и от сребристата липи, широко разпространени в нашата страна. Този вид мед спада към най-доброкачествени­те и търсени сортове. Цъфналите липи обилно отделят нектар, който пчелите събират с охота. Пресният мед има бистър, слабожълт оттенък, точи се на непрекъсната нишка, притежава при­ятен аромат на цъфнала липа и сладък вкус.

 Бързо кристали­зира на дребни зърна. Съдържа средно 39,27% фруктоза и 36.05% глюкоза. В състава му участват много флавони, ензи­ми, органични киселини, биогенни хормони, витамини, микрое­лементи, етерични масла и др. Много е търсен поради изклю­чителните му хранителни, профилактични и лечебни качества. Антимикробното му действие е силно изразено спрямо Грам-положителните и Грам-отрицателните микроорганизми, а аи­типротозойното - спрямо инфузории, амеби и трихомонали. Съ­държа летливи, трудно летливи и нелетливи противомикробни вещества.

Има добре изразено и антимикотично свойство. Оказ­ва екслекториращо, бронхолитично, противовъзпалително, кар- диотонично и слабително действие. Добро средство е при ле­чение на неспецифични заболявания на дихателните пътища, където намира приложение чрез вътрешно приемане, еерозо- лови инхалации и електрофореза.

 Действа добре при гнойни рани и изгаряния, намира приложение и при лечението на ги­некологични заболявания като флуор, трихомонас аднексити, В седимента на липовия мед поленовите зърна достигат до 70- 80%. Специфичната му миризма се дължи на етеричното мас­ло, чиято гпавна съставка е сесквитериеновият алифатен алко­хол фарнезол. Липовият мед съдържа и един специфичен глюкозид, който действа потогонно, диуретично и секретолитично.

12. Мащерков мед. Висококачествен сорт, с ценни хранител­ни, профилактични и лечебни качества. Има светложълт цвят, приятен аромат и сладък вкус. Получава се от нектара на ма­щерката, която е много разпространена в нашата страна както в планинските, така и в подпланинските и в полските райони. Кристализира дребнозърнесто.

Притежава подчертани противомикробни, антипротозойни и антимикотични качества. Про-тиаомикробното му действие е насочено спрямо Грам-положителните и Грам-отрицателните бактерии. Съдържа летливи, труднолетливи и нелетливи противомикробни вещества. Аро­матът му са дължи на етеричните масла: терпени, параминоп, тимол, карвакрол и др. В седимента му на микросколския пре­парат преобладават тюленови зърна от мащерка. Съдържа още флавоноиди, терпентин, дъбилни вещества, сапонини, смола и др.

 Има добро успокоително действие при суха кашлица и еластична кашлица, особено при коклюш. Медът от мащерка оказва лечебен ефект при хроничен бронхит, бронхиална аст­ма, тонзилит, фарингити, ларингити, бронхиекстазии, а също при стомашен катар, спазми, колики, метеоризъм, язвена бо­лест на стомаха и дуоденума.

При възпаления в устната кухи­на и гърлото оа използва за гаргара и плакнене. За лечение на трммомомални заболявания се употребява под формата на ло­кални апликации, електрофореза и промивки. При заболява­ния на дихателната система се използва под формата на пар­ни, аерозолови и ултразвукови инхалации.

Среща се почти в цялата страна, но най-много в района на Редовата долина. Приготвя се от нектара на мен­товия цвят. Има жълт цвят, сладък вкус, приятен аромат на мента и кристализира среднозърнесто. Употребява се като хранител­но, профилактично и лечебно средство. Притежава противомикробни, антипротозойни и противомикотични свойства. На микроскопския препарат преобладават попенови зърна от мен­та.

 Съдържа етерично масло (ментол и ментон), пимен, лимо­нен, пулегон, цинеол, алдехиди, кетони, терпенови деривати, провитамин А и др. Действа успокоително на окончанията на сетивните нерви, възбужда секрецията на стомашночревния тракт и на черния дроб, повишава апетита. Действа адстрингентно (кръвоспиращо), болкоуспокояващо и противовъзпали­телно. Намалява спазмите на стомашно-чревния тракт и по­добрява храносмилането.

Има жлъчогонно действие и се пре­поръчва при пясък и камъни в жлъчния мехур и пътища. Успо­коява болките в областта на черния дроб, стимулира сърдеч­ната дейност, премахва главоболието, подобрява съня. Добре действа при болести на дихателната система. Приема се вът­решно, чрез гаргара, парни и аерозолови инхалации.

13. Плодов мед. Събира се от нектара на цъфналите плодови насаждения (ябълки, круши, сливи, череши, праскови, кайсии). Докато е течен, е прозрачен - с жълточервен оттенък. След захаросване става светложълт. Има приятен аромат и сладък вкус. Съдържа 42% фруктоза и 31% глюкоза. Кристализира дребнозърнесто, рН - 3.5. В седимента му преобладават поле­нови зърна от много видове растения. Винаги е полифпорен. В Кюстендилски окръг много рядко се среща монофпорен ябъл­ков мед, но по вкус, цвят и аромат той не се различава от по- лифлорния плодов мед. В някои райони на Кюстендил се сре­щат обширни насаждения с череши, от които е произвежда монофпорен черешов мед; както и в Добруджанския район се срещат монофлорни сортове мед от череши и от кайсии.

Пло­довият мед е богат на витамини, органични киселини, ензими, Фитохормони и противомикробни вещества. Има хранително, профилактично и лечебно приложение. Особено благоприятно е въздействието му върху сърдечносъдовата, чернодробната и храносмилателната системи. Под чертаното му диуретично и детоксично действие го прави търсен при лечението на болести на отделителната система.

14. Полски мед. Събира се от нектара на полските цветя. Тъй като нашата страна е богата на полска медоносна растителност (жълт попски синап, глушина, паламида, магарешки бодил, слез, куче грозде, овчарска торбичка, ветрогон, телефонче, друмче, цикория, валериана и др.), този вид мед се характеризира с раз­нообразен състав, хранителни, профилактични и лечебни качес­тва. Цветът му варира от безцветен до оранжевожълт.

 Криста­лизира бързо, има приятен аромат и сладък вкус. В мед, произ­хождащ от пчелини, разположени край населени места, могат да преобладават поленови зърна от живовляк. Той има възкафяв цвят, сладък вкус и изразено притивомикробно действие. Този вид мед оказва лаксативно влияние, подобрява храносмилане­то, употребява се при чревни, чернодробни, жлъчни и бъбречни заболявания.

Понякога при поленовия анализ се наблюдава пре­обладаване на поленови зърна от магарешки бодил, този мед има жълточервеникав оттенък, сладък вкус, аромат и добре из­разени притовомикробни и антипротозойни свойства. Препоръчва се при смущения в сърдечносъдовата дейност, високо кръвно налягане, аритмия, стенокардични оплаквания, бронхиална аст­ма. Външно се прилага при лечение на гнойни рани, екземи и др. Има и кръвоспиращо действие, особено когато в състава му учас­тва нектар от овчарска торбичка. При анализ на полски мед от Първомайски, Казанлъшки и Сливенски райони често се срещат поленови зърна от валериана.

Този мед има приятен вкус и аро­мат, богат е на етерични масла, естери на алкохола борнеол, терпели и др. Ароматът му е близък до този на валериана. Пре­поръчва се като успокоитепно средство при безсъние, нервно изтощение, умствена преумора, възбудни състояния, при сър­дечна и стомашна невроза. Полският мед е много търсен, тъй като притежава важни хранителни, профилактични и лечебни ка­чества. Употребява се при дихателни, храносмилателни, нервни и гинекологични заболявания.

Има антисклеротично действие Много добре се отразява като профилактика и лечение на сърдечносъдовата система. Употребява се вътрешно, инхалацион­но, електрофоретично и локално за промивки и рани.

15. Мед от риган. Риганът е медоносна лечебна билка, растя­ща във всички краища на нашата страна и особено в планинс­ките и подпланинските райони. Отделя нектар, който с охота се събира от пчелите и се превръща във високолечебен мед. Има жълт цвят, приятен аромат и сладък вкус. Съдържа важни ле­чебни флавони, етерично масло (тимол, карвакрол, цимол), та­нинови вещества, витамини от групата Б, С, провитамин А и др. Има силно изразени противомикробни, антилротозойни и антимикотични свойства, които се дължат на летливи, труднолетливи и нелетливи антибактериални вещества.

Противомикробното му действие особено активно е изразено по отношение на стрептококовите и стафилококовите инфекции, както и на трихомонадите. Употребява се за лечение на дихателните пътища, засегнати от възпалително естество, като проявява бактериос­татично, бактерицидно, експекториращо и бронхолитично дейс­твие. Използва се при рани, лишеи и обриви: външно, под фор­мата на лапи и компреси. Вътрешно се прилага при чернодроб­ни и жлъчни заболявания. При дихателни заболявания - под формата на аерозол, парови инхалации, гръдна електрофоре­за.

16. Мед от слънчоглед. Поради големите площи с насаждения от тази култура в районите на Северна България напоследък все по-често се среща на пазара. Има златистожълт цвят, сла­дък вкус, захаросва дребнозърнесто; рН = 3.5. Действа слазмолитично На бронхиални спазми и колики в стомашно-чревния тракт. Притежава антибактериални, антипротозойни и антими- котични свойства. Има добри хранителни и профилактични ка­чества, лечебното му действие все още не е изучено добре.

17. Синапов мед. Докато е течен, има златистожълт цвят, след което захаросва дребнозърнесто и добива кремав цвят; рН — 3.5. Със сладък вкус и приятен аромат е. Получава се от некта­ра на цъфналия синапов цвят, който расте по нивите, угарите, край оградите а така също се засява на големи площи като културно растение Съдържа етерично масло, глицериди на еруковата, олеиновата, линоловата, линоцериновата, палмитино­вата и арахиновата киселини; синапова киселина и гл и коз ида синиргин.

Има противомикробни, антипротозойни и противогъбни свойства. Съдържа също летливи противомикробни вещес­тва. Притежава противовъзпалително, бронхолитично, експекториращо и болкоуспокояващо действие. Прилага се при каш­лица, стомашни и жлъчни болки, възпаление в устата, гърлото, зъбобол. Синаловият мед е с добри хранителни, профипактични и лечебни качества.
 При заболявания на дихателните орга­ни се употребява вътрешно, под формата на аерозолови инха­лации и електрофореза на гръдния кош. Под формата на прев­ръзки или локални бани се изпопзва за лечение на гнойни и травматични рани.

18. Малинов мед. Макар и рядко срещащ се, той представля­ва интерес поради изключително приятния си аромат и сладък вкус. Този вид мед просто се топи в устата. Има жълточервен цвят. Съдържа 33.57% глюкоза и 41.34% фруктоза; флавони, витамини (особено витамин В и С), провитамин А, етерично масло, танин, монозахариди глюкоза и фруктоза, ябълчна и ли­монена киселина и техните соли, плодови киселини, пектин, баг­рила.

Намира лечебно приложение при диарии, кръвохрачене, главоболие, стомашни и чревни болки. Притежава противомик­робни, антипротозойни и противогъбни свойства. Използва се за изплакване на устата и гаргара при заболявания на устната лигавица и гърлото; в народната медицина малиновият мед се употребява срещу ухапвания от скорпиони и змии.

19. Мед от тънколистна върбовка. Това растение вирее в пла­нинските райони, като най-често се среща в Осоговската пла­нина. Медът има жълт цвят, кристализира дребнозърнесто. Ха­рактеризира се с приятния си вкус и аромат. Притежава високи хранителни и лечебни качества, намира припожение при лече­ние на дихателните пътища от възпалително естество и при гнойни рани. Противомикробната му активност е насочена по­вече към Грам-положителните микроорганизми.

Съдържа лет­ливи противомикробни вещества. За лечение на хронични брон­хити и бронхиална астма се използва под формата на парови, аерозолови и ултразвукови инхалации. Добре действа във вид на локални апликации при гинекологични заболявания: трихомонален колпит, флуор и ерозия на шийката на матката.

20. Тютюнев мед. Получава се от нектара на тютюневата кул­тура. Има тъмнокафяв цвят, възгорчив вкус, захаросва бавно- първоначално дребнозърнесто, а при продължително съхра­нение кристалите стават постепенно едрозърнести. За пчели­те е добра храна; рН - 3. Поради лошия му вкус хранителните и лечебните му свойства не са добре проучени. Притежава сла­бо лротивомикробно и антипротозойно свойство.

Разгледаните тук сортове пчелен мед са само една малка част от стотиците видове мед, произвеждани в нашата страна, изключително богата на разнообразни медоносни и лечебни билки.



Вашият коментар:..

0 коментара

Real Time Analytics